Ако обичаш камиони и филми, значи си на точното място, защото ти подготвихме перфектната комбинация. В нашата трисерийна субективна поредица със препоръки събрахме 15 от любимите ни филми с камиони, които с удоволствие препоръчваме за една скучна вечер по време на почивка.
В предишната част разгледахме класиките от 70-те, а сега скачаме в 80-те години. От това десетилетие сме подбрали четири заглавия от различни части на света.
Изгаси светлините, вземи пуканките и нека прожекцията продължи.
Maximum Overdrive (Maximum Overdrive, 1986.)
История на Стивън Кинг, комбинирана с музиката на AC/DC – гарантиран успех. Или пък не?
През 1987 г. Земята преминава през опашката на комета, което води до необясними последствия. Например машините оживяват – всичко, задвижвано от електричество, се обръща срещу хората и се опитва да ги убие. Тостерите се включват сами, валяци прегазват хора, а камионите потеглят сами. Нашите герои се оказват в капан в крайпътния комплекс Dixie Boy Truck Stop. Опитват се да намерят изход, но все повече камиони се събират там – водени от White Western Star 4800 с лице на Зеления гоблин – и ги тероризират. Всеки, който се опита да избяга, бива безмилостно прегазен.
Основната идея е доста интересна и може би по-актуална от всякога, тъй като сме заобиколени от електронни устройства и изкуствен интелект. Затова е жалко, че филмът очевидно попада в категорията на B-продукциите.
Стивън Кинг не само е автор, но и режисьор на филма (и дори се появява за кратко като актьор). Не е случайно обаче, че това първо режисьорско начинание остава и последното му. Музиката на AC/DC помага много на иначе слабия сюжет, но не е достатъчна, за да спаси филма. На моменти събитията стават почти пародийни, което затруднява сериозното възприемане. С по-голям бюджет и по-опитен режисьор идеята можеше да бъде развита много по-добре. На въпрос защо никога повече не е режисирал, Кинг отговаря със самоирония: „Просто гледайте Maximum Overdrive.“ Въпреки недостатъците си, любителите на камиони ще намерят какво да харесат сред разнообразието от машини във филма.
Камионът
Зеленият гоблин, лидерът на „оживелите“ камиони, всъщност е White Western Star 4800 от 1976 г. Самата компания е основана сравнително късно – през 1967 г., заради различните изисквания към камионите в западните и източните щати на САЩ. Фокусът е бил върху мощност и намалено тегло за нуждите на западните и централните райони. Версията във филма е оборудвана с 9,3-литров V8 двигател Detroit Diesel 8V-71, развиващ 318 к.с. без турбо или 385 к.с. с турбокомпресор. Днес много малко такива влекачи все още се движат по пътищата на САЩ, тъй като повечето са били преустроени в самосвали или бетоновози преди да бъдат извадени от употреба.
Over the Top (Over the Top, 1987.)
Въпреки че канадската борба е в центъра на вниманието, камионджиите също ще намерят интересни моменти във филма.
Героят на Силвестър Сталоун кара стар камион Autocar през страната, докато се подготвя за шампионат по канадска борба, където голямата награда е чисто нов Volvo White WIM 64T. Много шофьори могат да се припознаят в мечтата му за свобода чрез собствен транспортен бизнес. Междувременно той трябва да се грижи за отчуждения си син, което показва емоционалните трудности и жертвите на шофьорите далеч от семейството. Детето понякога дразни, но това служи на историята.
Както при много филми от 80-те, обратите и финалът са предсказуеми, но филмът е достатъчно увлекателен. Любителите на камиони ще се насладят на красивите кадри от югозападните щати на САЩ, докато музиката на Джорджо Мородер допринася за атмосферата. Макар Сталоун да е в отлична форма след филмите за Роки, впечатлява колко малък изглежда до истинските състезатели.
Камионът
Старият и ръждясал Autocar A-10264 на Сталоун може да изглежда износен, но ясно се вижда колко грижи полага за него. Това е всичко за него. Моделът от 1965 г. вероятно е оборудван с редови шестцилиндров дизелов двигател Cummins с мощност около 200–300 к.с., макар че се твърди, че във филма е използван звук от Detroit Diesel. Отличителна черта е алуминиевата кабина.
Roadgames (Roadgames, 1981.)
Да сменим континента – този път към Южното полукълбо. Австралия, където камионите имат толкова масивни булбари, че дори стадо говеда не може да им навреди.
Стейси Кийч играе шофьор, който пътува по безкрайните и пусти австралийски пътища със своето куче – по-точно динго. По пътя среща подозрителен шофьор на ван. Всичко сочи, че той е сериен убиец, насочен към стопаджии, макар доказателства да липсват.
В началото това е по-скоро психологическа игра за главния герой. Неговите вътрешни монолози и разговори с динго перфектно отразяват самотата на шофьорската професия. По-късно качва стопаджийка (Джейми Лий Къртис) и заедно се опитват да разкрият връзката между шофьора на ван и убийствата.
За разлика от типичните филми, героят постоянно се пита дали да се намеси или просто да си върши работата – много по-реалистичен подход. С напредването на историята подозренията падат върху него, а дори полицията започва да го преследва. Това се превръща в истинската „игра“, в която той се опитва да докаже вината на другия.
Темпото е добре изградено. Филмът започва с изграждане на персонажите и постепенно засилва напрежението. Има препратки към Duel и намеци за постапокалиптичната атмосфера на Mad Max. Макар стопаджиите днес да са рядкост, филмът си струва за всеки фен на камионите.
Камионът
Основното превозно средство е добре познатият Mercedes NG 2224 с конфигурация 6x4. Предлага се с два основни двигателя: 9,6-литров V6 (192–313 к.с.) и 12,8-литров V8 (256 к.с.), като за австралийските условия по-вероятен е вторият.
T.I.R. (1987.)
Това заглавие се различава от останалите, тъй като е 12-сериен сериал. Премиерата му е през 1987 г. и вдъхновява много зрители – някои шофьори дори твърдят, че е повлиял на избора им на професия.
Както подсказва заглавието на тази италианско-унгарска копродукция, двамата главни герои (Франко и Вани) превозват необичайни товари по международни маршрути (включително жив слон), като във всеки епизод попадат в различни приключения. Макар да не е толкова динамичен като Cobra 11, има експлозии, престрелки, отвличания и контрабанда. Със сигурност заслужава съвременен римейк.
Погледнато днес, някои сцени изглеждат невероятни – като каране на дизелов камион по Верижния мост, заемане на две ленти с Iveco по булевард Терез или паркиране на Червения площад в Москва. Има и сцени с горски инциденти, спускащи се с парашут ванове и участие в ралито Париж-Дакар. Да не забравяме и камиони Rába.
Историите са разнообразни, но всички улавят западното усещане за свобода. В центъра остава емблематичният червен Iveco TurboStar, известен като „Червения рак“.
Камионите
Iveco TurboStar, представен през 1984 г., е създаден с фокус върху ергономия и производителност. Кабината му е тествана в аеродинамичния тунел на Fiat, постигайки коефициент на съпротивление 0,53 с дефлектор. Комфортът включва електрически огледала, въздушни седалки и вграден хладилник. Предлага се с два двигателя: 14-литров редови шестцилиндров (330 к.с.) и 17-литров V8 (420 к.с. с турбо), като вторият е използван във филма. През 2021 г. Iveco отдаде почит с лимитирана серия S-Way TurboStar.
В третата и последна част от поредицата ще представим филми от 90-те години и по-нови. Не я пропускай, за да получиш пълната картина.